Начало
......Село Гарваново, Хасковска околия, лежи на северозапад от Хасково на 11км.
......Гарваново-китно селце, разположено в живописното дефиле на река Банска, откъдето навремето е минавал пътят на легендарния български хайдутин Ангел войвода. Селце с разнообразна природа, с красиви местности и интересни обекти, с причудливи скални образувания, с два големи язовира- язовир „Гарваново” и язовир „Клокотница”.
......Село-родно място на такива видни личности като блестящия математик Тодор Велев, писателя Харалан Русев, министъра на правосъдието в правителството на Александър Стамболийски -Петър Янев, Филип Стойчев Баранов-адютант на генерал-лейтенант Радко Димитриев по време на Балканската война и др.
......На границата му със село Клокотница се намира легендарната историческа „Асенова крепост”. Там през пролетта на 1230г. е разбит и пленен византийския император Теодор Комнин от българския цар Иван Асен II. На територията на Гарваново според легендата е бил и замъкът на прочутия кърджалийски вожд Емин ага.
......През своето кратко съществуване с.Гарваново е натрупало много слава, чест и достойнство. Увлечени в битката за преустройство и по-добър живот, жителите му като че ли са забравили своето минало и местни герои.
История
......По-сведения на Филип Баранов селото е основано през 1760г. постепенно от преселили се българи от близкото село Гедикли(българската махала).
......Тогава в с.Гедикли разположено на 2 км. югоизточно от днешното с.Гарваново се появила страшна болест чума. По думи на стари хора на ден са умирали по 13-14 човека. За предизвестие, че в къщата има смърт се издигали бели флагове. По-стари хора разказват, че Бог е изпратил това наказание, защото селяните не посрещали тържествено обхождащия район си владика, който уж изпросил това проклятие за селото. Изплашени, слисани, не можещи да се справят с болестта, жителите търсят спасение в бягство от селото.
...... През една пролетна вечер няколко сродни семейства решават и напускат селото, мъчейки се да избягат от наказанието на болестта. Те се отправят в северозападна посока. Местността, в която се настаняват е камениста. Загрижените техни близки и съседи тръгват да ги дирят. След няколко дневно бродене и търсене съселяните им, изкачвайки се на височината „Паламидите” виждат покрай река Банска новопостроени колиби. Един от търсещите се провиква: „Ей ги хе... хе нашите, где са накацали като гарвани! .. виждате ли ги ?
...... Продължение
История
......Така новообразуваното селище, което се разполага между с.Карапазарли и с.Гедикли получава името си Гарваново. През следващите дни всички жители на с.Гедикли се заселват по поречието на реката, там, където тя напуща скалистата местност и се отправя в равнината.
......Турският управник на с.Гедикли благословил новото селище и то заживяло своя си живот, постепенно разраствайки се и запълвайки малката долина на р.Банска.
В миналото с.Гарваново е имало 500 къщи и е наброявало около 2300 жители. В момента има 450 къщи и около 544 жители.
Природа
......Селото има около 19 хил. декари обработваема площ и 6 хил. декари гори и пасища. Някои от горите, като „Гьол баир” и „Дюзния баир” по време на социализма са били изсечени, изкоренени и превърнати в обработваема ниви. Има и много каменисти области като „Кайряци”- обрасли с трънаци, пустеещи. Такива места се използват за пасища на добитък.
......Почвите са разнообразни: черноземни, канелени, пясъчни и кафяви-горски. В селището на с.Гарваново се намират и различни полезни изкопаеми. Южно от селото има големи находища на гранит и андезит, които са на дълбочина до 300 метра. От тях в миналото са изработвани павета за настилка на пътищата в цялата област. Сега е разработена и функционира модерна кариера за инертни материали „Артескос”- Димитровград.
......На югоизток от селото в местността „Мините” има слаби залежи на лигнитни въглища. Преди 9.09.1944г. населението се е снабдявало от там с въглища за огрев.
В местността „Мъртвица” има слаби залежи на каолин. Те са открити от група геолози през 60-те години на миналия век. Понастоящем местността се намира под водите на язовир „Клокотница”.
......Находища на калциев карбонат(суровина за негасена вар) има в местността „Чифлика”, „Стрънката” и „Малтепе”. Продължение
Природа
Поради тази суровина в миналото жителите на селото Гиньо Найдев и Митьо Колев, построили варница в местността „Чифлика”, работеща в продължение на десетина години.
......Коритото на река Банска е богато на строителен материал- баластра и пясък. Водите и пък се използват за напояване. На територията на гарвановското селище е и „Гидиклийска река”. Тя се влива в язовир „Клокотница”. На границата с Горски извор се намира „Читачката река”. На нейното корито, в местността „Карапазарли” е построен язовир „Гарваново” ......Най-голямото водно богатство на селото дават двата язовира -„Гарваново” и „Клокотница”(разположен на гарвановска територия). Водите им се използват за напояване.
......Язовир „Клокотница” може да побере 6 милиона кубични метра вода, като перспектива е те да служат за напояване на част от Гарваново, гр.Хасково и кв.Болярово. И двата язовира задоволяват спортните страсти на стотици риболовци.
......Язовир „Гарваново” напоява площи в селата Гарваново, Горски извор, Сталево, Ябълково, Клокотница, Каснаково, Добрич, Филево. Той събира 25 милиона кубични метра вода. Водоемът е известен с големите си шарани, но през последните години активно се лови предимно бабушка, костур, слънчева рибка и епизодично по някоя каракуда.
Поминък
......Основен поминък на жителите на селото в миналото, а и днес е земеделието и животновъдството.
......Най-заможни в селото са били Атанас Райков Паскалев, който имал 200 декара ниви и 50 декара гори. Притежавал и речна мелница на Гидиклийската река. Други по заможни родове са били Марковите, Инджовите, Паишовите и др.
......Скотовъдството било като помощен отрасъл. Почти всяко семейство отглеждало овце, крави и кози. В миналото е имало 25 000 броя овце и 2000 броя кози.
Днес овцете са почти на изчезване. Общия им брой е около 300 бр. Почти във всяка къща се отглеждат кози. В последно време много домакинства отглеждат и крави, но те все още са малко на брой- около 250 крави за цялото село.
......В Гарваново са се срещали и доста предприемчиви хора. В периода на зараждащия се капитализъм и по-късно до 9.09.1944г. селото бързо променя своя облик. Построяват се първите индустриални предприятия. Заработила е автоматичната валцова мелница на Яню Тодев Койнов. Тя задоволява нуждите на селото от брашно. Поради доброто му качество, мелницата бързо си спечелва слава в цялата хасковска околия. Продължава да работи до 1971г. След 9.09 е национализирана и през 70-те години преустроена в цех за производство на мрежи и печки „Чудо” към завод „Млада гвардия”-Хасково. Организаторът и пръв ръководител на цеха бе Господин Тенев Костадинов. Там работиха около 10 души.
Продължение
Поминък
......Построяват се и работят дълго време дараците за вълна и памук на Георги и Петър Чолакови. В селото заработва и модерната фабрика за производство на олио. Тя е собственост на Паскал и Стамо Живакови. Функционира ли са и 6 водни мелници. Открива се лимонаден цех със собственик Господин Петев Пишов. Tези сгради не отговаряха на новите търговски изисквания и потребности на населението. Там трябваше да бъдат построени обществени сгради: съвет, читалище, поща и търговски обекти. За кратък период от време 7-8 години чрез субсидии от държавата, чрез местно самооблагане, както и чрез доброволен труд се оформи днешния облик на Гарваново.
......Днес в центъра на селото се намира сградата на съвета. В нея се помещава още здравен пункт, зъболекарски кабинет и ПТС. В непосредствена близост се намира и читалището, което е в една сграда с киносалон, сладкарница и библиотека, която разполага с 3980 книги.
......Източно от сградата на читалището, на около десет метра, се намира магазинът на потребителската кооперация, модерен ресторант и магазин за хранителни стоки.
......Северно от оформения център има красив парк. Той е построен, добре подреден и разположен по поречието на реката. В него се намират паметника на Петър Янев- някогашен министър на правосъдието и паметника на Тодор Велев студент- математик, сътрудник на ЦК на БКП. В парка са построени и клубът на пенсионера и ветеринарната лечебница. Там е и автобусната спирка.
Тодор Велев - биография
......Родовият корен на Велев е корен на
горди българи. Дели Иван, родоначалник на рода, се
преселва в Гарваново от село Крепост, Хасковско,
подгонен по време на турското робство. Коренът на
майка му Стоянка Димитрова води началото си от
Енчовдимитровите. Един от нейните прадеди е бил
ятак на Ангел войвода. Родствени връзки свързват
Велев и с Петър Янев, роден в Гарваново, министър в
два кабинета на Александър Стамболийски.......През 1919/20г. Велев е първокласник в училище “Петко Р.Славейков”-Гарваново, където завършва основно образование през 1925г. с отличен успех. В следващата 1925/26г. е ученик в Хасковската гимназия. Тук будният и умен гимназист се включва в ученически марксистко-ленински кръжок. Изучава икономическото учение на Маркс. Включва се активно във въздържателното дружество “Мощен зов”, чете списанията “Ведрина“ и “Наковалня”, в които се пропагандират леви, прогресивни идеи. Всичко това се смята за прегрешение от училищните власти и през 1929г. е изключен от гимназията.
Продължение
Тодор Велев - биография
......Средно образование завършва в гр. Пазарджик с пълно отличие. През 1930г. е приет за студент по математика във физико-математическия факултет на Софийския университет. Тук Велев остава верен на своите убеждения. Застава на страната на прогресивното студентство. Притежавайки необходимите морално-политически качества за високо отговорна партийна работа на Велев е гласувано доверието да изпълнява функциите на техническо лице на ЦК на БКП и укривател на Никола Кофърджиев, секретар на ЦК на БКП.
......Като студент по математика Велев показва изключителни способности и заема мястото на безспорен първенец на випуска си, за което е бил награждаван няколко пъти. Членува в академичното физико-математическо дружество на университета. През 1933/34г. в списанието на дружеството публикува статии върху математически анализ предимно върху проблемите на понятието ФУНКЦИЯ.
......През 1934г. е обявен конкурс за специализация в Полша. Велев спечелва конкурса с отличен. Но през месец ноември същата година е арестуван доведен в Хасковското околийско управление, подложен на жесток побой, Велев е умъртвен без съд и без присъда на 1 декември 1934 г.
Продължение
Тодор Велев - биография
......Едно селянче от Хасковския край, което до вчера се хранеше с трахна, фасул и качамак, устата му миришеше на чеснов лук, а краката му издаваха трага на спарени свински цървули, едно селско чедо, което до вчера бе хапано от бълхи и кърлежи, пасеше овце, копаеше, жънеше, вършееше с диканя на хармана-вечер заспиваше с лай на кучета, а сутрин се събуждаше с песни на петли, едва ли някой подозираше, чу синът на Станка и Велю Желязков може да таи в себе си гениална надареност.
......Завършвайки основно и средно образование с отличие Велев прекрачва прага на Алма Матер - Софийски университет и сяда на студентската скамейка да изучава математика. И това скромно момче като студент не блести с външния си вид, скъпи дрехи, обувки, а още носи пуловерплетен от прелото на майка си, не ходи по скъпи ресторанти, не се движи в среди на хайлайфа. Тихо, незабелязано, стъпка по стъпка се извисява в разкриването на своя дар, за да стигне дотам, че с със своя ум и знания покорява преподавателите си. Така Велев навлиза дълбоко въвводите на висшата математика, дълбочини, в които могат да плуват надарените и силните, на които би трябвало да им стават на крака, да им правят поклони и царе и пастири!
Дъбовият кръст - легенда
......Това е една история, която гарвановци не бива да забравят като скъпа за тях легенда. Когато затрупали ковчега, братята на Тодор отсекли от дръвника едно сурово дърво. Клъцнали го отстрани, за да заприлича на кръст и го забили на гроба. Знае се, че дъбов клон не се прихваща като върбата. Но този клон за чудо се прихванал. Пуснал девет филизи. Това е поличба, убиха светец. Това се разчуло по всички околни села. От Горски извор, Светлина и др. села идвали хора да видят това “чудо” и да полеят гроба му. За да премахне чудото кметът наредил да счупят филизите. Но отново дъбовият кръст беше покарал нови три филизи на около 3-4 см. Целият гроб беше отрупан с увехнали градински и полски цветя, червени конци, парцалчета. Около него стъпкано от посетителите. А след няколко дни стана събора Петровден. Надали през този ден остана човек от събора да не отиде до гроба да види “чудото”. До гробищата се точеше постоянна върволица през целия ден. Гробът беше отрупан с цветя и треви, около него се образувала цяла локва от преливане за “Бог да прости” Тодор продължаваше да агитира и мъртъв. Вбесени от любовта на народа към Тодор общинарите през нощта измъкнали кръста и ни се чу, ни се видя. Но с това си спечелиха омразата на хората, защото бяха унищожили ”чудо”, бяха осквернили светец.
Продължение
Дъбовият кръст - легенда
......Но погубеното чудо на дъба се превъплъщава в чудо на капини. Ето какво разказва друг съвременник:” В разговор с познат другар от хасковския край 1935г. каза ми, че по гроба на Тодор израснали капини, което значело според поверието там, че Тодор е починал от насилствена смърт, а не от лоша болест”- Йордан Т Халачев, София
......Историята с кръста на Велев е уникална. И ако това би се случило във времето на цар Борис Първи Покръстител на гроба на някой българин дъбов кръст би покарал филизи или това би станало в годините на цар Симеон Велики и Борис или Симеон биха го взели като дар божи заради покръстването на българите в Христова вяра и биха поливали този кръст със златна вода, за да стане голямо дъбово дърво, та от неговите жълъди и корени да израсне кръстова дъбова гора - единствена и неповторима, дори по-свята от Света гора в Атон.
Личности
......В своето двувековно съществуване село Гарваново има с какво да се гордее, че то е дало нещо на България. Това са онези жители на селото, които са останали в историята. Едни са дали живота си за свобода на родината. Такива са 70-те участници в Балканската война и Първата световна война. Имената им са записани на паметника издигнат в тяхна чест сред площада на селото.
......През пролетта на 1866г. в семейството на бедни селяни се ражда Петър Янев Петров. По-късно родителите му се преместват в с. Болярово. Петър Янев завършва гимназия в Хасково. Следва право в гр.Женева. Там се сближава с Александър Стамболийски и Радко Димитриев. През Първата световна война е арестуван за антифашистка дейност. След войната активно участва в дейността на БЗНС. През 1921г. е избра за министър на правосъдието, през 1923г. за министър на финансите. Убит е на 21.04.1925г. в гр.София.
......В Гарваново се ражда и израства писателят Харалан Русев. Той е роден в бедно семейство. Активен борец срещу фашизма и капитализма, участва в нелегалния живот на партията. Написва романите „По стръмнините”, „Всеотдайно” и множество разкази.
Продължение
Личности
......Свидни жертви даде с. Гарваново и по времето на Втората световна война. В нея загиват шестима жители на селото:
- Вацю Ангов Колев -- загинал в началото на войната в Югославия;
- Таню Ванчев Георгиев -- убит на 10.04.1945 г. в с. Варданци,окръг Воражди-Унгария;
- Николай Петров Попов -- роден на 1922 г. Подофицер, служил в 44 пехотен полк. Убит на 31.03.1945 г. в с. Балахаш, окр. Нагетад-Унгария;
- Атанас Ангелов Стоев -- роден през 1912 г. подофицер. Убит на 12.03.1945 г. в с. Драва Полконя-Унгария;
- Стефан Райков Стефанов -- роден 1920 г. Подофицер, служел в 58 пехотен полк. Убит на 18.03.1945г. в с. Сапарца, окр. Шиклош-Унгария.
Карта Област Хасково
2008 - 2012г. дизайн инж. Валентин Иванов
Дефилето край Гарваново
Скалните места